За сметка на тази, превърнала се за съжаление в прозаична, картина в полето на политическите дуели ситуацията никак не е скучна. ГЕРБ и БСП са се вкопчили здраво в заветното първо място на изборите, не толкова заради реалната възможност да управляват, а заради желанието да употребят публично ореола си на победител, който неминуемо ще ги изтласка като по-значим и най-важен компонент за съставяне на управляваща коалиция. Все повече тези две партии заприличват на "скачените съдове" АТАКА и ДПС във времето на тяхното пиково противопоставяне. Само тук тематиката е различна и е по остта кой е направил повече за държавата и кой е по-некадърен да управлява. ГЕРБ захранва БСП и обратното също е в сила. Затова всяка от двете партии има интерес да се вглежда само в другата и да неглижира останалите. Според ГЕРБ социалистите са възможно най-голямото зло, което може да се случи на държавата, заради връщането на модела "Кой" в управлението и разрушаването на всичко постигнато с неразумна бюджетна и друга политика. Според БСП герберите са хората, които вече съществено разграбиха и разнебитиха страната и няма нито един обществен сектор, в който нещата да са наред. Погледнато отстрани това са две непримирими гледни точки, които следва да увличат масовата част от гласоподавателите. На практика обаче на тях не им се гледа това противопоставяне и избират страна по принуда, за да не им се загуби гласа ако го подадат за по-малки партии. Този конформистки принцип личи от реално всмуканото от ГЕРБ и БСП политическо пространство, в което всичко опира до тях, а останалите политически субекти са само притурка към общия фон. От това съществено губи политическия плурализъм и гледните точки на някои рационално мислещи политически сили потъват в миманса. Все пак смятам, че това двуполюсно противопоставяне ще се запази за поне още два или три избора, след които реално ще отмре само по силата на новите политически дадености. Ако може да се обобщи ГЕРБ ще бъде силен, докато не загуби втори избори. След това влиянието му постоянно ще започне да пада. БСП, не задължително, може да се възползва от това, но само ако се откъсне окончателно от старите феодализирани практики вътре в партията и покаже ново лице в обществото.

В полето на етнизиране на политиката има две ключови противопоставяния. От една страна това са Обединените патриоти и турските партии и от друга ДПС, и ДОСТ. Патриотите имат солиден ресурс, натрупан вследствие на самото им обединение и представянето в президентските избори на Красимир Каракачанов. Те са своеобразен втори вариант за разочарованите от ГЕРБ и БСП, както и не виждащите алтернатива в по-малките партии. Основното, на което разчитат ВМРО, АТАКА и НФСБ са социалните обещания за повишени доходи, справянето с битовата престъпност и демографската криза. Това им носи доста политически дивиденти, защото е точно в целта на съществена част от обществените проблеми. Към тези теми от година се добави и темата за нелегалните емигранти, която усили националистическият уклон в противовес на анти-турската политика. Традиционно патриотите се противопоставят на вмешателствата от Турция в нашите политически дела. Затова всички емоционално приемащи националният ни интерес в рамките на заплахата от Турция и циганите, вече са активни гласоподаватели за патриотичното обединение. В случай, че не съществуваха проблемите с ДОСТ и ДПС обаче това обединение нямаше да е чак толкова разпознаваемо. Самите партии, определяни като етнически, връщат топката в полето на националистите с квалификации като фашисти и антисистемни играчи, заиграващи се с успешният етнически модел. И двете страни имат право в известен смисъл, но пречупено през политическа гледна точка патриотите имат повече нужда от ДОСТ и ДПС, отколкото обратното. За сметка на това влиянието на Обединени патриоти солидно расте и те могат да се превърнат в незаобиколим фактор в следващият парламент. Интригата тук е дали няма да се получи една малко очаквана изненада с бизнес партията на Веселин Марешки "Воля", която е възможно да бъде скритият победител на тези избори, постигайки почти равни, с тези на патриотите, резултати. ДПС и ДОСТ едни срещу други, са съвсем друга бира, както се казва. Българските граждани от турски произход са поставени под огромно напрежение между официална Турция и натиска да се гласува за ДОСТ, срещу кметовете на ДПС, които заплашват да орежат някои социални придобивки. Ако при другите сблъсъци има поне накякви наченки на политическа рационализация, тук е налице напълно безпринципно, от гледна точка на възгледи и ценности, гласоподаване. България е абдикирала отдавна от своят политически ангажимент към тези общности и политическото и социално спокойствие сред тях се крепи на турската благословия за това. Предвид наскоро увеличилата се експанзионистична политика на Турция, обаче, ДОСТ е в позиция на изключителна подкрепа от нейна страна и целта е да се покаже, че ДПС вече е вън от играта. Това няма да се случи на тези избори, но предизвикателството вече е хвърлено. На мнение съм, че Ахмед Доган няма да може още дълго ефективно да се противопоставя на Ердоган в битката им за турските гласове. От своя страна това не е добро за България, както и другият изход на запазване на настоящето статукво, не би бил добър. Трябва да се обърне внимание на промяната на авторитетите в турските общности и традиционните български партии следва най-сетне да поемат по-солиден ангажимент, с приоритет, за тяхното политическо социализиране. В заключение по темата ДПС и ДОСТ няма да влязат заедно в следващото Народно събрание. На ДОСТ няма да му стигне около процент, за да го направи, а ДПС ще загуби част от подкрепата си на тези избори, но е сигурен участник в парламента.  

Битките вляво и вдясно са изключително интересни. БСП срещу АБВ и Дончева, както и реформаторите срещу "Нова република" предвещават истински фурор от надиграване, подмолни игри и опит за надмощие. Вляво като че ли нещата са решени с явното преимущество на БСП, която затвърждава мястото си на основен ляв политически субект. Това е така заради успешното възстановяване от дупката, в която тя попадна след управлението на Пламен Орешарски и първоначалния ступор от отцепването на Георги Първанов. Оставили проблемите в миналото БСП гледат напред и със собствен фокус, в който имат самочувствието на определящи дневния ред. АБВ изгубиха темпа на развитие, с който бяха тръгнали преди три години, след влизането си в предишното Народно събрание. Фигурата на Георги Първанов ги принуди да бъдат възприемани като вечните отцепници от лявото. Въпреки това, с активна позиция по много въпроси, те си издействаха ролята на малка, експерно ориетирана партия вляво, която представя алтернативна лява гледна точка и би била полезна в бъдещият парламент. Това е изключително спорно за случване, но не и невъзможно. Преминава през тотално орязване на опитите за конкуриране с БСП и приемане на собствен облик със собствени каузи и цели. За момента обаче АБВ все още не е научило своя урок и продължава да говори "против" БСП и да ги гледа като големият брат, с който имат личен конфликт. Битката за левите избиратели преминава през алтернативна идентичност, а не чрез изтласкване на БСП, защото второто е вече невъзможно от позицията, в която се намира АБВ. Все пак изключително добър ход бе  коалицията вляво с Татяна Дончева и "Движение 21". Тя е стъпка в правилната посока ако не се окаже просто механичен опит за влизане в парламента. Подглеждайки вдясно виждаме низ от неудовлетворени политически амбиции. Те са видими с просто око, дори и от хора, които никога не са имали интерес от каквато и да било политика. Постоянното състезание за "автентичното дясно" от страна на Реформаторски блок и отцепниците от "Нова република" е подплатено от доволно много личностни нападки, обвинения в съглашателство и безпринципност, както и затлачване в разговора за корупцията. Радан Кънев успя да привлече на своя страна някои от знаковите десни фигури като Трайчо Трайков и Мартин Димитров, но редица от десните мастодонти останаха верни на СДС, ДБГ и земеделците. Със силният си глас, предимно насочен с агресия, особено с присъствие в социалните мрежи, "Нова република" създава впечатление на модерен десен проект, който има всички основания да бъде фактор в политиката на България. Невлизането им в парламента значително ще намали техните позиции и силата на техния глас. Обратно, реформаторите ще намерят място в следващото Народно събрание, но като маргинализирана десница, която ще може да се добере до властта единствено ако ГЕРБ спечели достатъчно гласове. В случай, че отново се присъединят към подобна коалиция, то те ще поемат пътя на безвъзвратното обезличаване, в което всъщност се крие и шанса на "Нова република" занапред. Някъде тук се вписва и новата формация около бившият правосъден министър Христо Иванов. "Да, България" се яви на политическото поле със заявката за цялостна реформа на правосъдната система и радикално справяне с корупцията по високите етажи на властта. Все още има съмнения, обаче, относно част от хората, които намериха място в ръководството на тази партия. Също е важно да се спомене, че усещането за нея е някак двойнствено с различни нюанси и известна неопределеност. Силата й представляват многото активни млади хора, които повярваха и застанаха в редиците й, което я задължава да бъде нещо повече от поредното политическо разочарование. Смятам, че невлизането й в парламента няма да я откаже и, ако продължи с работещ вътрешнопартиен живот, може и да се яви успешно на следващите местни или извънредни парламентарни избори. Във всеки случай по този път трябва да докаже на евентуалните си избиратели, че няма връзки със същата тази мафия, срещу която се обявява.

Всички политически играчи имат една основна задача и тя е да осъзнаят необходимостта от постоянна съгласувателна дейност и допитване до своите избиратели, не само по време на предизборна кампания. Доверието, което е загубено, може да се възвърне ако се работи в полза на всеки един гражданин и неговата свободна възможост да участва със своите възможности и желания в политическата среда. Останалото би било едно неспирно пропадане с празен ход и преповтаряне на стари политически модели без ясна перспектива. Време е младите да осъзнаят своята роля и да покажат как тяхната проактивна позиция в обществото може да доведе до качествено нови политически резултати. За да остане България...