Българската демокрация навлезе в ново ниво на развитие. Дали то е за добро или за лошо, това е по-скоро ценностен анализ, който трудно би бил максимално обективен. Правителството с министър-председател Бойко Борисов получи възможност да упражнява политическата власт освен заради ненавистта към предишни управления, своята новост на политическата сцена, но и заради широко заявената и припозната за легитимна форма на комуникация между лидер и народ. Тази популистка конфигурация напълно отхвърля необходимостта от партия въобще и ГЕРБ се превърна в просто формална патерица, без която Борисов не би могъл да управлява. Социалното напрежение към политическите елити обаче още тогава беше налице. Управлението на премиера напомняше чистото реализиране на харизматичния авторитет във Веберов смисъл, но не допринесе в никакъв случай за повишаване на доверието в българските институции и в частност партиите. Достигна се до там едно чисто социално-икономическо недоволство да прелее чашата на гражданското търпение и нихилизмът, дълбоко стаен от десетилетие, да се покаже навън с истинската си сила и всеобхватност. Нямаше и как да се получи иначе, защото отдавна бе изчерпано доверието към институциите-посредници, които в една или друга степен се припознават като голяма политическа върхушка противостояща на интересите на народа. Затова на последният са му любими популистките постулати за безпартийност, пряка демокрация, пълен контрол на улицата и т.н. Все неща, които не биха могли да се случат в нормално развиваща се европейска демократична система. Въпросите тук са как народното доверие да бъде спечелено отново и дали политическата криза ще успее да събори част от институционалните механизми в българската политическа система?

Ще си позволя да отговоря последователно на всеки от двата въпроса, като първият, очевидно, винаги е представлявал по-голям проблем. Общото тук е, че и двете направления - социално и институционално са обвързани с нивото на политическа култура. В България тя е предимно негативистично ориентирана заради нееднократните проявления на затваряне на елитите и безкрайното им самовъзпроизвеждане. По-просто казано доверие не може да се спечели със стари муцуни, колкото и начетени и способни да са те. Тук сериозен проблем обаче и факта, че дори новите лица се износват много бързо, въвлечени в някой от политическите елити. Следователно кооптирането на лидерите на протеста в някакви кръгове на елитите и легитимирането на политическа власт по този начин е само временен вариант, който със сигурност няма да задоволи с достатъчни за гражданите резултати. Парадокс при темата за печелене на доверието е, че народът иска да бъде питан, но не може да отговори компетентно, а и не може да се самоорганизира толкова добре, че сам да създаде това, от което има нужда. Заради това нихилизмът нараства, в един момент разпростирайки се дори върху собствените си експлоататори - гражданите и техните възможности. Това е така, тъй като политическата култура не е само отношение. Тя е и знание за политическите процеси, тяхното развитие и правилно използване. Трудно е да кажеш сега на един протестиращ, че не е добре депутатите да бъдат намалени като бройка, защото така самият протестиращ ще ограничи собствените си възможности за избор на изборите на Народно събрание, а и проблемът не е в бройката, а в коефициента на полезно действие на депутатите. Но да кажеш това вече е скандално, тъй като биваш заклеймяван като човек на властта. Макар и да звучи непопулярно доверието трябва да бъде спечелено по каналния ред на следващата предизборна кампания като се вземат предвид всички разумни, подчертавам разумни, искания на протестиращите, защото нека не забравяме, че те са само една част от обществото. Демокрацията не бива да се превръща в улична демокрация, защото тогава сме обречени.

До какво може да доведе това политическо недоволство на гражданите? Смятам, че Конституцията на страната няма да бъде променена и то за добро. Първо, промяната й би ни насочила от краткотрайна към дълготрайна политическа криза. Второ, исканите поправки съвсем скоро ще се окажат неработещи и същите хора, които протестират днес ще го направят на третия ден от приемането на собствените им предложения. Не, защото няма добри попадения - напротив, има, но са малко. Едно добро попадение, макар не изцяло, е желанието за отзоваване на неработещи народни представители. Тук се пита кой ще формулира кой народен представител е неработещ и гражданите разбират ли из основи каква работа върши в Народното събрание депутатът? Но като цяло този позив е нормален, защото народът е гладен за контрол и власт, макар да не знае как да ги използва. Все пак остават политически искания-абсурди като това да има граждански квоти навсякъде и, едва ли не, пълна мажоритарност на избора. Нима сегашните управляващи не са граждани и не са нови лица?! Аз, лично, не съм виждал поне две-трети от тях в предишни политически проявления. Както се разбира отново става въпрос за бързото политическо износване и явното неразбиране какви функции имат отделните политически представители в политическата система. Гражданските квоти няма да отворят този процес, защото независимият от партии гражданин, който се кандидатира, така или иначе, ще стане част от политически елит, ако бъде избран, и това за пореден път ще го отдалечи от хората, които са искали да остане близо до тях. Неизбежно е и не зависи от конкретната личност. По-логично е, вместо да се искат инструментални хватки, които са безпредметни и без политическо бъдеще, да се гласува информирано. И, да, всички гласоподаватели имаме възможност да изпратим своите граждански квоти, защото депутатите са тези квоти. Въпросът е да ги изберем информирано и достатъчна доза критично мислене. Що се касае до мажоритарността на избора, тук отново опираме до нелогични искания, защото мажоритарна избирателна система по същество означава толериране създаването на двупартиен модел, което пък означава затваряне възможностите за избор. Протестиращите си представят, че по този начин ще могат да видят с очите си кой човек избират и да го контролират лично, но всъщност не искат да поставят себе си там, защото знаят, че нямат необходимата политическа подготовка. Следователно по-логичното искане е да се заяви по-достъпно редене на партийните листи с кандидати от самите граждани. Понякога логичното обаче няма значение, защото на ход е емоцията. Дано докато тя не се изчерпа деструктивизма да не е победил конструктивното начало...