Създаването на какъвто и да било тип организация с публичен характер във всяко едно положение представлява отговорна и целенасочена дейност, следваща определени принципни договорености. Рискът, съпоставен с организирането на компании от частният сектор, е твърде различен и до голяма степен по-осезаем. Ето защо винаги подхода трябва да бъде внимателно пресметнат, от гледна точка на това как си представяме новата организация, какви ще бъдат нейните цели и кой всъщност е добре да бъде в основата й. Тези предпоставки са особено валидни в създването на представителна, неправителствена организация, обединяваща такава важна социална група като младежката. Положителните компоненти, които без съмнение са наблюдавани, биват сериозната младежка ентусиазираност, желание за промяна и енергия насочена към позитивни развръзки на проблемите, обхванали младите и цялото ни общество. Не веднъж обаче по време на прехода сме виждали как младежкият ентусиазъм е нагло използван в името на някакви тяснополитически и/или други неподходящи цели, като по този начин не само младежите намаляват своята публична ангажираност, но самата младежка активност, подобно на други, е съпровождана със странични и предубедени размисли за своята същност.  Тези думи звучат особено адекватно на фона на няколкото провалени опита за създване на Национален младежки съвет в България. Причините за неуспеха до момента са доста по-комплексни, но важното е те да бъдат поставени в центъра на обяснителен анализ, който ще предотврати следващи провали.

    Днес отново сме на прага на поредният опит за организиране на национална младежка структура. Нейното съществуване е неизбежна част от българският публичен живот и гражданското общество, тъй като дава отговор на проблемите натрупани през годините в младежката група, както и тези, които тепърва ще са голямо предизвикателство. Тази структура обаче дава отговор на тези проблеми само по принцип. Много съществено е конкретното изпълнение на нейното организиране. То е в основата на стабилността и възможностите за развитие, които ще има националното младежко обединение занапред. Точно това е причината да смятам, че е добре да бъде проведен продължителен дебат, преди всичко между младите, относно това какво ще е най-полезно, конструктивно и правилно за нас. Жалкото в този аспект е, че твърде малко младежи откликват и/или имат ясно и отстоявано собствено мнение по този въпрос. Изключително погрешно е да се смята в началото националното младежко представителство за онзи модериращ инструмент, който ще формира определена младежка култура на поведение с добре изразени граждански добродетели. Да, то има своята роля в този процес, но в самото начало именно онези млади хора, които сме сега – със своите специфични особености – трябва да намерим пътя, който ни допада, за да се чувстваме истински представени. В противен случай е възможно малка група от хора да обявят, че знаят какво е светлото бъдеще на националната младежка култура и да поставят себе си като авангард, с недемократичен характер, който би трябвало да ни води към по-добри времена.

    Визията за национална младежка организация обикновено се върти около няколко тривиални съждения, изхождащи буквално от теоретични разработки на водещи мислители за гражданското общество. Те не бива да бъдат пренебрегвани, но и трябва да са допълнят с дадените специфики в българското общество. Младежкото представителство следва да заеме своето централно място при разработването, изпълнението и оценката на младежки мероприятия на национално и местно ниво,  бидейки припознато от политическата власт на различните равнища. Намирам за релевантно то да бъде освен коректив, но и основна част в реализирането на младежки политики, които досега са били главен приоритет на съответни министерски структури и/или подизпълнителни организации. Неговата роля съвсем не се изчерпва с действията си наред с политическата власт и във взаимодействие с нея. За мен дори по-важна е всекидневната работа с младежи, давайки им възможност за свободна изява, разширявайки техните възможности, надграждайки качествата, които притежават и реализирайки адекватен отговор на проблемите, с които се сблъскват. Тези думи, звучащи по-скоро като пожелание или иделизъм с теоретичен облик, могат да станат реалност единствено при подходящо структуриране и адекватни механизми за работа във вътрешноорганизационен аспект. Националната младежка организация би трябвало да се ползва от принципите изборност, мандатност, отчетност и баланс на силите. Съвкупният им вариант ще доведе до желаната отговорност, която е базисна предпоставка. На практика структурната младежка конфигурация на представителство има нужда от подредба, която ще гарантира дългосрочна стабилност, устойчивост срещу вътрешни и външни деструктивни процеси, но и възможности за развитие, надграждане и актуализация според новите реалности настъпващи в публичната сфера. Ясно е, че началните опити ще бъдат обусловени от неизбежно напасване във функционален аспект, като най-подходяща перспектива при такъв тип осъществяване е последователното и разумно преценено движение към определен, предварително целен, модел.

       Може би  един от най-важните въпроси, който е добре да бъде разгледан основно бива проблемът с вида организации и тяхното участие в младежката представителна структура. При положение, че не бъде качествено прецезиран, той е потенциален извор за непрестанни конфликти и опити за безпринципно противопоставяне. Поради тази причина подходящо решение е хубаво да се намери в ясното разграничение и точно описване на типовете участници в отделните видове младежки организации, но не само това. Отделно адекватната работа изисква да се посочат количествените и качествени аспекти на представителство при всеки отделен тип организации, включени в големите видове, от рода на брой членове в Общото събрание, общи права и начини на междуорганизационно взаимодействие. Деликатната сфера на формиране предполага базисна равнопоставеност между отделните организации по отношение на избиране на управително тяло и участие в Общото събрание, както и третиране от външни организации.

     Не по-малко съществен е и проблемът с бързото, но и подходящо легитимиране на националната младежка организация, преди всичко пред младите хора, тъй като легитимирането пред държавните и други политически институции е въпрос на взаимни споразумения и ангажименти, постигнати вследствие на това, че държавата въприема младежката организация като национален обединител на една от най-големите социални групи. Тук могат да бъдат дадени множество идеи свързани пряко или непряко с маркетинга и рекламата. Доста от тях вероятно ще бъдат качествени, но те са само начин да се спусне добре и адекватно на младежките ценности и разбирания, дадена информация – т.е. подходът е отгоре-надолу, поне докато структурата не се разшири след определен период от време, а дори и тогава ще е спорно доколко чрез такива практики ще успява да обяснява своите действия пред широката младежка аудитория. Съвсем друг подход е този отдолу-нагоре. Ето защо легитимацията на национално младежко представителство е хубаво да се извърши като самите млади хора, напълно автономно и пряко изберат свой лидер. Ако председателят на управителното тяло е пряко избран, то самата спойка на национално ниво между структура и млади хора ще бъде далеч по-лесна, защото последните ще имат персонална причина, освен останалите, която ще считат за релевантна за своята идентификация с тази представителна структура. Така с голяма доза сигурност ще се възстанови отдавна прекъснатата връзка между младежките организации и тяхната социална група в лицето на младежите.

       За да бъде максимално функционална и активна, националната младежка организация без съмнение трябва да намери добър властови баланс между своите основни и постоянни органи. В духа на общата демократична практика главен орган, с най-големи правомощия следва да е Общото събрание. Основание за поставянето му като ръководен орган ще бъде широка легитимност, съдържайки в себе си равен брой представители от всеки вид младежка организация. Равният брой ще осигури равноправна възможност за изразяване на мнение и участие в гласувания и така ще успее да предотврати в зародиш чувството за налагане от по-големи организации, което неизменно би се появило при друго съотношение на броя на членовете. Мандатът на даден член в Общото събрание няма как да е единствено оправдание за неговата работа. В случай, че той не изпълнява коретно и достатъчно адекватно своите задължения, е хубаво да бъде отзоваван от същите тези организации, които са го поставили на мястото му, независимо от периода прекаран там. Регламентираните задължения на основният орган, по силата на казаното по-горе, ще са избиране на управително тяло, приемане на бюджет на организацията, програми за действие, стратегически документи, актове за сътрудничество и др. Справедливото начало при изпълняването на тези функции предполага национални младежки действия да се предприемат единствено според приети планови документи от Общото събрание за определен период, които показват дадена последователна политика на осъществяване, свързана със стратегическа цел. И въпреки наложената легитимност, с риск за усложняване на процедурата, няма как национална младежка кампания да бъде провеждана ако повече от половината от младежките организации заявят писмено несъгласие с нея пред управителното тяло. Последното трябва да се избира по меритократичен принцип от Общото събрание, без наличието на каквито и да било квоти, защото тук вече става въпрос за управителен орган, който ще изпълнява конкретни действия и следва да бъде съставен от максимално подготвени и общо приети членове – нещо, което квотният принцип не може да осигури в добра степен, тъй като решенията за номиниране няма да се вземат от всички, а само от част от организациите, в зависимост от квотата. При всички случаи загубата на доверие в даден член от Управителния съвет е добре да бъде функционално подкрепена с определена възможност за действие от страна на Общото събрание. Добър вариант при това отново е освобождаването от длъжност предсрочно с конкретно мнозинство при вземане на подобно решение. Управителният съвет като цяло, с неговата роля на постоянен орган реализиращ на практика младежката политика, не бива да се разграничава от вече легално приети актове от основният орган и Общото събрание трябва да може да отменя решения на съвета, противоречащи на приети документи. Самият бюджет на националното младежко представителство ще се приема на национално равнище от Общото събрание и на местно равнище от създадените местни събрания, по аналог с националното такова, като местните събрания ще включват финанси свързани единствено с местна младежка активност. От тук е резонно младежките организации на местно ниво да запазват своята автономия във връзка с изпълнението на чисто местни младежки дейности. Чрез това капсулирането в националното младежко представителство се ограничава, поставят се ясни критерии за работа и се предотвратява създаването на елитарна структура

      Добре е да се изясни конкретният оперативен начин на взаимодействие между изъпълнителни органи при вземането на решение за младежка политика, като резултат от вече приета обща стратегия за даден период от време от Общото събрание. Не смятам, че е подходящо единствено един орган, в лицето на Управителния съвет, да има технически монопол върху приемането и осъществяването на младежки действия. Наред с него трябва да се изберат от Общото събрание работни комисии по тематичен признак, който да балансират оперативната власт, чрез своя професионален потенциал. Те ще предлагат, обсъждат, приемат или отхвърлят младежки политики, в зависимост от тяхната специфика, заедно с Управителния съвет. Последният ще има задължение да внася всяко свое предложение в работните комисии, които ще го разглеждат и дооформят. Съответната комисия, към която е адресирано предложението, ще може да промени, приеме или отхвърли с единодушие това предложение. Впоследствие то ще се връща за приемане и от Управителния съвет, при все че работна комисия не е гласувала единодушно против него. Първично предложените от работна камисия младежки действия ще се разглеждат само от Управителния съвет. По този начин се организира допълнителен професионален център на власт, който гарантира, че взетите решения ще бъдат максимално добре оформени и качествено изработени. Възспира се произволното взимане на решения, без нужната целесъобразност и ефективност. Въпреки тези гаранции финансовите средства все още могат да се изразходват недобросъвестно, като дадена Контролна комисия или съвет ще действат постфактум и така тяхната ефективност ще бъде под въпрос. Затова финансовите постъпления трябва да бъдат обособени в отделен фонд със свое ръководство, което ще отпуска средства на Управителния съвет за всяка конкретна инициатива, ако не е налице конфликт с приети решения на Общото събрание или работна комисия, според по-горе изписаните регламентации. Взетите средства ще подлежат на отчет пред този фонд. Ръководството на фонда ще бъде избирано от Общото събрание и поставено в позицията на независим орган, ще може адекватно да възспира неподходящото изразходване на финанси. Би било добре ако се създаде още един независим орган, избиран от самите младежки организации, под формата на Младежки арбитраж. Необходима е институция, която равноправно и навременно да урежда възникващи междуорганизационни спорове, извън гласуванията в други младежки органи, тъй като в противен случай тези гласувания ще бъдат средство за реваншизъм. Тази институция ще изпълнява по-скоро подпомагащи функции в младежкото представителство и работата й ще се основава на установена култура на консенсус. Медиаторската й роля ще допринесе за по-пълноценната и качествена работа на младежките организации в полза на младите хора, а не на една против друга с цел собствено изтъкване.      

      Всички усилия за добро структуриране на националната младежка организация обаче ще бъдат нищожни при положение, че в нея се включат предимно хора, целящи собственото си облагодетелстване и/или частната подкрепа за трети лица и организации. В този случай взаимосвързващите и контролни механизми не само че няма да се окажат ефективни, но и ще служат за прикрито легитимиране на частните интереси. Точно противоположни идеали и ценности са необходими днес в младежкото представителство. Нужни са множество млади лидери, със стабилна собствена позиция, чувство за отговорност и страст за постигането на добро развитие в младежката сфера. Те ще бъдат онзи съществен елемент, който би могъл да приведе в целесъобразна действенност, да укрепи и да преведе през разнообразните очаквани трудности националната младежка структура. За да го получим много важно е да създадем правила за рекрутиране в младежките организации, които ще гарантират равен старт и възможност за изява за всеки един млад човек. След като това бъде осъществено определено ще можем да твърдим, че всички останали опосредстващи и представляващи части имат голям шанс да се превърнат в справедлива, собствена младежка арена и инструмент.